Acts 1

Книгата Деяния на апостолите заема особено място в Новия Завет. Тя създава необходимия исторически фон за повечето послания на ап. Павел и представя логически последователно описание на апостолската дейност на Павел. Автор е Лука, с чието име е свързано и третото Евангелие, наречено тук „първата книга“(1:1). Книгата е написана след първия престой на ап. Павел в затвора в Рим (около 64 г.). Не може да се установи с точност кои са източниците на Лука за книгата му. Смята се, че той е бил помощник последователно на апостолите Петър и Павел, от които е получил много сведения.

Книгата започва тази ранна история на Църквата с кратко описание на Христовото възнесение, попълване на числото на дванадесетте апостоли с избора на Матия (гл. 1) и веднага предава основополагащото събитие за учредяването на Църквата – слизането на светия Дух над апостолите на празника Петдесетница. Светият Дух ръководи живота на Църквата и направлява пътя на апостолите. След това авторът описва дейността на апостолите, но не толкова с цел историческо повествование за първите десетилетия от живота на Църквата, колкото да представи мисионерската работа на апостолите като изпълнение на Христовото изискване „да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. Вие сте свидетели на това“(Лк. 24:47-48). Те трябва да са Негови свидетели „в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята“(1:8), както им заръчва Иисус Христос преди възнесението Си.

Описано е разрастването на църквата в Йерусалим (1:4 – 8:3), Юдея и Самария (8:4 – 12:25), както и основаването на първите църкви сред езическите народи в Сирия, Кипър, Мала Азия, Гърция, Рим (13:1 – 28:31). Описан е първият събор в историята на Църквата – Апостолският събор (гл. 15), където апостолите Петър и Павел заедно с Варнава споделят първия си опит да проповядват сред неюдеи, свидетелствайки за приемането им в християнството чрез благодатта на Светия Дух. Това е повратен момент в развитието на Църквата, която отваря широко врати за всички народи.

Основната идея в книгата е, че е времето на Църквата, т.е. времето на Светия Дух, което прекратява епохата на Стария Завет и продължава присъствието на Иисус Христос в настоящето. Спасението, дарено от Иисус Христос, се предлага още веднъж на юдеите, но вече и на езичниците. С пристигането на ап. Павел в Рим става съвсем ясно, че сърцето на юдеите окончателно е „закоравяло“за благовестието и затова „Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“(28:28). Така се показва бъдещето на Църквата – разпространението ѝ и сред езическите народи.

Обещание за изпращане на Светия Дух

1 ^{a b} Първата книга ▼

▼ 1:1 Т.е. Евангелието от Лука.

, Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал. 3 ^d На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство.

4 ^e И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене, 5 ^f защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“

Възнесение на Иисус Христос

6 ^g А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“ 7 ^h Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт, 8 ⁱ но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“

9 И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им. 10И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи 11 ^j и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“

Избиране на Матия за апостол

12 ^k Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим – на един съботен път ▼

▼ 1:12 Т.е. разстояние от 2000 крачки.

разстояние. 13 ^m И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов. 14Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.

15 В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече: 16 ⁿ „Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус. 17Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение, 18 ^o но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха. 19И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива. 20 ^p Защото в книгата на псалмите е написано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.“ 21И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус – 22 ^q откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“ 23Тогава предложиха двама: Йосиф – наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия. 24 ^r След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал 25да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“ 26 ^s Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли.